(30.1.1882 – 15.1.1945)
Предстои откриване и на паметник на българския поет.
“О, нивга не загива Народът, който може закона на живота самин да изкове” – това са думи от стихотворението „Заклинанието на словото“, с които вярата си в българското изрича един от световните ни поети, архитект, дипломат, първи шампион по шах и първи председател на Българския шахматен съюз (1931) Теодор Траянов. Роденият в Пазарджик син на съдия и учителка получава шанса да се образова в културния център на Европа – Виена, където завършва архитектура, но общува и с много от философите и творците на немския модернизъм в началото на ХХ век – Фихте, Хусерл, Ницше, Райнер-Мария Рилке, Артур Шницлер и др. Още оттам студентът изпраща в България първите си творби, които излизат в различни списания („Смях“, „Художник“, „Наш живот“, „Ново общество“). По време на Балканските войни (1912 – 1913 г.) се завръща в родината, за да участва като доброволец в опълчението, отстояващо свободата ѝ. През 1914 г. е изпратен с дипломатическа мисия във Виена, където работи до 1922 г. След отзоваването му от правителството на Ал. Цанков (1923) се завръща в София и се отдава на литературна и издателска дейност. Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов, е един от редакторите на сп. „Хиперион“ – трибуната на българския символизъм, на който Траянов е един от основателите със стихотворението си „Новий ден“ (1905). 7 години преподава в училището, което е завършил – Първа мъжка гимназия, превежда Шекспир, Шилер, Херберт фон Клайст. За книгите му „Български балади“ (1921) и „Земя и дух“ (1921 – 1926) неговият приятел и почитател Гарегин Нъждех, арменският генерал, защитавал своята и българската земя от турските нашествия, пише в писмо до Траянов: „Ако ръководех българската армия, църква, училище, бих заповядал всеки войник и военачалник,/ …/, ученик и учител – всеки българин да носи на гърдите си вашите балади /…/ Слава вам и народу, който ви е родил!“
Три жени вдъхновяват музата на поета: виенчанката Елена Петерс, която му става съпруга (1906), голямата му любов Дора Дюстабанлиева, с която прекарва 14 всеотдайни години след завръщането си в България до ранната ѝ смърт (нейната сестра Жени е годеницана Смирненски), и Вера Балабанова, оживяваща последните му години като секретарка, приятелка, споделяща го жена. Австрийският писател и есеист Карл Антоан принц Роан определя значението на Траянов: „Това е поет, певец с европейско значение, от европейски ранг, чийто непознат език е единствената пречка по пътя на славата му…Този непознат език, на който говорят едва 9 милиона души и който звъни и кънти в стиховете му като заклинание към новия век!“
*Автор на бюст-паметника на Траянов е скулпторът Красимир Ангелов. Той е автор и на барелеф на Левски пред сградата на българското посолство в Париж, на бюст-паметник на Апостола в Силистра, на паметник на Свободата в Ботевград и други скулптурни композиции в цялата страна. На 11 май 2017 г. в столичното частно училище “Цар Симеон Велики” е открита внушителна скулптура на българския владетел, за чието изпълнение Ангелов е използвал личния оловен печат на Симеон, на който пише: “Василевс на ромеите”.
