(8.10.1892 – 31.8.1941)
„Словата ми като най-скъпо вино, знам, все пак ще дочакат своя ред“. Пророчеството на една от най-необикновените руски жени поетеси – Марина Цветаева – се сбъдва. Днес творчеството ѝ е признато в цял свят, а един астероид носи нейното име. Земният ѝ път обаче е осеян с много трудности и неудовлетворения. Родена в семейството на концертираща пианистка и основателя на Московския музей за изобразително изкуство „Ал. С Пушкин“ – Иван Цветаев, Марина започва да пише стихове още 6-годишна, а когато е само на 18, излиза първата ѝ поетична книга „Вечерен албум“. В следващите няколко години се появяват още много произведения, в които младата поетеса признава любовта си към родината („Стихове за Москва“, „Стенка Разин“, „Преспи“, „Дървета“) и всичко човешко („Безсъници“, „Блага вест“). Но съдбата я отпраща далеч от Русия. През 1922 г. емигрира в Берлин, за да бъде заедно със съпруга си – белогвардейския офицер Сергей Ефрон. После живее в Прага и Париж. В странство продължава да пише – това е единственият ѝ начин за оцеляване в чуждия свят, като признава „тук съм ненужна, а там (в родината) съм невъзможна“. Книгата ѝ „След Русия“ изрича болезнените преживявания на загубилия опорите си човек.
Завръщането ѝ у дома през 1938 г., където вече са дъщеря ѝ и Сергей, носи нови страдания. Заради обвинения в шпионаж, дъщеря ѝ Аля е изпратена в концентрационен лагер, по-късно по същата причина е разстрелян и съпругът ѝ. Марина остава сама със сина си Мур и не вижда повече смисъла на живота си. В прощалното си писмо до Мур признава, че е влюбена в него, баща му и сестра му, но го моли да им обясни, ако ги види, че е „попаднала в задънена улица“. Така и не се знае къде е погребана. Но в думите си е жива и днес: „И ако все пак – траурна и строга – поискам да прекрача в оня свят, това ще бъде само за да мога да звънна в стих – и да разцъфна в цвят“ (превод Иван Николов).
*Бюст-паметникът на Марина Цветаева е дело на младата руска скулпторка Евгения Дубровина. Тя завършва образованието си в МГАХИ „В. И. Суриков“ под ръководството на академик М. В. Переяславец и от 2004 г. е постоянен участник в национални и международни изложби. Наградена е със длатен медал на Руската художествена академия за произведението „Косачка“. Нейни творби се намират в частни колекции в Русия и по света. Художник на свободна практика.
