(9.11.1818 – 3.9.1883)
“Само благодарение на нея, само на любовта се държи и се развива животът”, казва един от най-чувствителните писатели, публицисти, драматурзи, изследователи на езика и литературата не само в Русия – Иван Тургенев. Живял по равно в родината си и в Европа, той се запознава и общува с най-известните творци, мислители и общественици на своето време – Лермонтов, Гогол, Некрасов, Жуковски, Л. Толстой, Херцен и много други в Русия, а престоите му в различни европейски градове го срещат с Чарлз Дикенс, Виктор Юго, Сент-Бьов, Иполит Тен, Проспер Мериме, Емил Зола и още значими личности, определяли културния живот в богатите на събития десетилетия от втората половина на XIX век. Въпреки че е наследник на една от най-богатите дворянски фамилии, Тургенев не може да понася крепостничеството и това е една от причините да напусне за първи път родината си през 1847 г.: “Аз не мога да дишам един въздух и да остана с тези, които ненавиждам”. За съжаление, майка му е една от най-жестоките помешчици, от която има неприятни спомени от детството, но пак от нея писателят наследява интереса към художествения език и литературата. След смъртта ѝ голяма част от семейното богатство Тургенев употребява, за да подобри живота на селяните от имението. И дори когато живее зад граница, той се вълнува, изследва и пише за своята родина и на своя език.
Богатото литературно наследство в 12 тома, което Тургенев оставя, оказва голямо влияние върху развитието на всички жанрове в руската и световната литература. Някои от най-популярните му произведения са повестите “Ася”, “Пролетни води“, “Първа любов“, романите му “Рудин“, “Дворянско гнездо“, “Бащи и деца“, “Целина“. За България особено значение има романът “В навечерието” (1880), който разказва историята на българския революционер Инсаров, женен за рускиня. Реалният прототип на героя е 24-годишният студент Никола Катранов – стипендиант в Москва, с когото Тургенев се запознава. Катранов е известен на съвременниците си като голям патриот и поет, събирач на народни песни. Мечтата му е да се образова в Русия и след завръщането си да бъде учител. Както разказва романът, той наистина тръгва със съпругата си за България, но се разболява от туберкулоза и умира във Венеция. Тургенев споделя, че чрез образа на Инсаров иска да покаже новия положителен герой на времето, “да разкрие моралното му превъзходство над руската дворянска интелигенция, чужда на големите обществени повели”.
*Бюстът на Тургенев е дело на младия руски скулптор Борис Соскиев, син на големия майстор на монументалистиката Владимир Соскиев. Двамата работят заедно върху различни проекти – през 2015 г. в дефилето на Дигорския край, Северна Осетия, на 30-метрова скала издигат бронзова скулптура на главния герой на нартския епос, покровителя на мъжете, пътниците и воините – Уастърджи (св. Георги Победоносец).
