(11.1835 – 10.4.1865)

Чокан е прозвището, което Мухаммед-Канафия, правнукът на знаменития Абилай хан, получава като дете от майка си и то остава негово име. Чокан означава “чепато парче дърво”, “удар с юмрук” и малкото момче е точно такова – с труден характер, буйно, любознателно, със силно чувство за справедливост. Като син на старшия султан на Аман-Карагайския окръг в Омската област, Чокан получава много добро образование, знае арабски и персийски, среща се с поети, певци и художници, които го заразяват с любовта си към народното творчеството и различните изкуства. Рисува, занимава се с музика, много чете. Докато учи в Омския кадетски корпус, в библиотеката на учителя си по история Гонсовски, Чокан научава френски, немски, руски и се запознава с трудовете на много световни учени.

Жаждата да опознае повече от света ражда и мечтата да пътешества. По-късно, като офицер в Руската имперска армия, той обикаля киргизките земи, събира легендите им и прави първия писмен запис на историята за великия богатир Манас (“Епопея на Манас”). Научните, етнографските, художествените му съчинения се събират в 5 внушителни тома. Дългите пътувания и интензивната работа влошават здравето на младия човек. Когато умира, големият руски учен Веселовски казва: “За своите непълни 30 години той направи повече, отколкото други за цял живот”. *Автор на барелефа е Валери Желязков.