(09.7.1850 – 22.9.1921)

На 25 ноември 2017 г., в деня, в който се почита паметта на св. Климент Охридски, Алеята на писателите продължава Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Патриарх означава баща, духовен водач на общността. Живял от двете страни на границата между робството и свободата, Вазов създава половинвековно творчество, посветено на България, на българската история и култура във времена на труден преход от подчинение към независимост. Авторът на стихотворенията “Аз съм българче”, “Родната реч, “Паисий”, на одата “Левски”, на първия роман в нашата литература – “Под игото”, признат в анкетата “Голямото четене” за най-любимата книга на България, създава и произведения, които изразяват отношението му към европейската култура (цикълът сонети “Италия”). Развълнуван от разказа на една жена за освобождаването на Охрид от българската армия по време на Сръбско-българската война (1885), точно на 25 ноември народният поет написва стихотворение за възхвала на Св Климент, когото охридският народ нарича “златния”, защото е вярвал, че именно светецът е довел спасителите на града.

*Автор на паметника на Вазов е скулпторът Борис Борисов. През последните години той е изваял паметниците на цар Калоян във Варна, на Иван Хаджийски в Троян, на братята Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, на Алеко Константинов в центъра на София (заедно с арх. Пламен Цанев). При откриването на Вазовата скулптура беше донесена шепа земя от къщата на писателя в Сопот.