(25.1.1938 – 25.7.1980)

“Поетът в Русия е повече от поет. А Владимир Висоцки е душата на руската поезия, която пее – тъжно или весело, но винаги искрено.” С тези думи акад. Григорий Потоцки, авторът на бюст-паметника на Висоцки в Алеята на писателите, започна словото си на неговото откриване. Той изрази вълнението си от необикновената личност на твореца – поет, прозаик, театрален и киноактьор, сценарист, говорил и пял с гласа на руския народ в едни от най-трудните му години. Московчанин, роден в семейството на ветеран от Отечествената война, Висоцки не помни войната, но песните му за нея – “Штрафные батальоны”, “Песня о звездах”, “Все ушли на фронт”, “Братские могилы”, “Он не вернулся из боя”, “Письмо” и др., създават вечно живата памет за руските во́йни. Театралното образование в студията МХАТ (1960) дава възможност на неспокойния дух на актьора да се превъплъщава в различните лица на историята и съвремието, да обиколи и опознае страната си и нейните хора. От техните радости и болки се раждат думите на над 800 песни, някои от които зазвучават в сценични постановки и филми, други се пазят в лични архивни записи, а по-голямата им част се потулват от цензурата на тогавашната власт заради острия им критичен език. Едва след смъртта му големият руски поет Робърт Рождественски успява да събере и издаде някои от емблематичните му текстове в книгата “Нерв” (1981). Като най-популярни негови песни национална анкета определя “Песня о друге” (“Песен за приятеля”), “Скалолазка” (“Алпинистка”), “Утринная гимнастика” и др., а “Кони привередливые” се приема като своеобразна визитна картичка на Висоцки, по която през 1984 г. е създаден и паметникът на гроба му от Александър Рукавишников.

Висоцки оставя и няколко произведения в проза: “Дельфины и психи” (“Делфините и умовете”, написан 1968, публикуван 1989), “Роман о девочках” (“Роман за момичетата”, написан 1977, публикуван 1988), участва като съавтор с Л. Мончински и в романа “Черная свеча” (“Черната свещ”, 1992). Творчеството му има и широк международен отглас. В учебници по литература в Чехия и Израел са поместени негови произведения, а през 2009 в САЩ излиза учебникът на Р. Джонес “Използването на музиката на Вадимир Висоцки в обучението по руски език”. Смъртта застига поета певец само на 42 години по време на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. Властта се опитва да я скрие, но на траурното шествие излизат 40 000 души, чиято колона се проточва на 10 км по улиците на столицата. Това е най-голямото признание за значимостта на човека, изпял любовта си към живота, въпреки неговите изпитания, с думите “да бъда жив не ще се уморя”.

*Бюстът е изработен от Григорий Потоцки – световноизвестния руски скулптор, основател и президент на Международната академия на добротата и създател на паметниците на ген. Гурко и на Богородица в София, за които получава отличието “Золотая муза”. Над 140 произведения са посланици на неговата философия на Доброто в 40 държави по света. Символът ѝ е скулптурата му Глухарче, чиито семена са представени като човешки ръце.