Когато Константин-Кирил е само на 24 г. (851 г.), византийските управници го изпращат при сарацините в областта около Багдад. Младият философ и богослов получава задачата да защити живеещите там християни от нападките на мохамеданите.

В житието му Климент Охридски разказва как сарацините (агаряните) изпитват знанията на Константин-Кирил в различните науки, задават му трудни въпроси за символите на християнската вяра – кръста, Троицата, иконите, но той успява да обясни смисъла им и да докаже много по-голямата сила на Исус в сравнение с Мохамед: „Христос /…/ вдига отдолу нагоре онова, което е тежко, и поучава хората чрез вяра и божии добродетели. Бидейки творец на всичко, той е създал човека между ангелите и животните, като със словото и разума го е отличил от животните, а с гнева и похотите – от ангелите. И който към която страна клони, към нея се и приобщава: или към висшите, или към низшите [животните].”