25.06.1882 – 28.06.1942
За теб, отечество на моите предци,
не ще пожаля нищо на света.
Възпял бих, за да чуят всички твоята съдба,
на гробищата ти бих построил дворци.
Така започва едно от признанията в любов към родината на поета, писателя, драматурга Янка Купала – един от основоположниците на белоруската литература. Семейството му живее в малкото селце Вязинка, Минска област. След смъртта на баща си, 20-годишният младеж се занимава с полска работа, за да изхранва близките си. Но поезията е в него и той започва да публикува първите си стихове. До постъпването си в частната библиотека „Знание“ (1908) в гр. Вилно сменя много професии – частен учител, писар, работник във винарска изба. През 1909 г. заминава за Петербург, където за 4 години получава по-системно образование, а след участието си в Първата световна война става студент в университета „Шанявски“ в Москва. 10 години по-късно се установява в Минск, където живее до началото на войната през 1941 г., когато голямата евакуация го изпраща в Москва. През цялото време твори поезия, проза, драматургия. Вълнуват го темите от социалната сегашност.
Янка Купала е автор на множество поетични сборници, сред които „Вечна песен“ (1910), „Пътят на живота“ (1913), „От сърце“ (1940). Пише комедията „Павлинка“ (1912), пиесата „Зетьове“ (1913), поемата „Участта на Тарас“ (1939) и др. Превежда на белоруски „Слово за полка на Игор“ (1919), творби на Пушкин, Шевченко, Крилов, Мицкевич и още европейски автори. Купала е първият от сънародниците си, удостоен със званието „Народен поет на Белорусия“. Подобно на поетите от предишното поколение, сред които е и нашият Иван Вазов, Янка Купала оставя завета си в „Моята песен“:
Моята песен не търси имане,
своята чест не заменя с пари.
Иска тя в родния край да остане,
да е съратник на хора добри.
*Бюст паметникът на Янка Купала е създаден от завеждащия катедрата по скулптура в Белоруската държавна академия на изкуствата проф. Владимир Слободчиков. Самият той е завършил Академията през 1975 г., ученик на А. Аникейчик и Г. И. Муромцев. Някои от най-значимите му произведения са: „Деца играят“ (Минск, 1982), „На загиналите за своите другари“ (Бобруйск, 1997), „Чернобил“ (Оберкирхен, Германия, 2000), „Усещането на времето“ (Фуджой, Китай), „Пълнолуние“ (Дубай, 2004), „Камбаната-Набат“ (Светлогосрк, 2005), мемориалът „Децата на войната“ (Могильов, 2010), Паметникът на Алексей II за Минск (2012) и много други. Негови произведения се намират в галерии и частни колекции в Белорусия, Русия, Европа, САЩ, Китай. Слободчиков е почетен член на Руската художествена академия (2008). Член е и на Кралското общество на британските скулптори (2009) Заслужил деятел на изкуствата в Беларус (2011). Носител е на ордени, медали и други държавни отличия.
