21 септември (3 октомври) 1895 – 29 декември 1925

“На грубите се дава радостта. На нежните се дава тъгата” – заявява мъдрецът в тялото на вечно търсещото любов момче – Сергей Есенин. В краткия си 30-годишен живот поетът на нежната тъга създава 6-томно наследство, което остава като една от емблемите на руската душа в световната литература. Пътят на селянчето с ангелски сини очи и руси коси от Константиново до столичните културни кръгове е стремителен, противоречив и пълен с неотговорени въпроси. Ранните му стихове са излъчват простотата и очарованието на селската природа и обикновените хора. В големия град се проявява бунтарят, провокативният, несъгласният със социалните и духовните ограничения на времето. Напуска църковно-учителската школа и Народния университет, но се самообразова и постига завидна ерудиция и проницателност.

Музите на поета са едни от най-красивите и интелигентни жени на московския елит и макар да не му донасят щастие, стават вдъхновение на незабравими стихове. Поемите му “Черният човек”, “Балада за двайсет и шестте”, “Анна Снегина”, “Песен за великия поход”,  сборниците “Отиващата си Русия” и “Рус Съветска” показват многото лица на руската страна – “замислена и нежна”, “смирена и непокорна”, “бедна и весела”, което е и признанието в любов на поета към родината. Но Есенин не издържа на начина, по който се отнасят с нея (и с него) съвременниците му, и си тръгва от живота, за да остане в безсмъртието.

*Бюстът е изработен от член-кореспондентa на Руската художествена академия – заслужилия художник на Руската федерация Сергей Мильченко, лауреат на множество държавни и международни конкурси за монументално изкуство, отличен с медали и дипломи на Академията за приноси в развитието на културата и изкуството.