(20.02.1905 – 6.02.1985)

Портретът на родената в Петербург украинската детска писателка издава същността ѝ – мека, по майчински грижовна, одухотворена. Такава е и в своето творчество. И това не е случайно – като наследничка на поета романтик Виктор Забила и скулптора Пармен Забелло, Наталия израства в будна културна среда и още като дете започва да пише стихове. На 14 години се заселва със семейството си в Люботин (Украйна), завършва Харковския университет и става един от най-добрите преводачи от полски, руски, френски и други езици. Но най-голямата ѝ любов са децата, които вдъхновяват стихотворенията, написани за тях, книгите ѝ “Катруся вече е голяма”, “Малката ученичка”, сборника с фантастични разкази “Невероятните приключения на малкия Юрик и неговия дядо”.

*Автор на барелефа е Бехчет Данаджъ.