Следващият образ, който означава началото на днешна България, е на Кубратовия син Аспарух (ок. 640 – 701).

Неговата восъчна скулптура е отбелязала жеста му след победата над многочислената византийска армия през 860 г. при Онгъла – част от днешна Добруджа, близо до делтата на р. Дунав. Качен на своя кон, Аспарух показва земята пред себе си и заклинава: “Тук ще бъде България!”. Така и става. След като сключва военен съюз със седемте славянски племена, обитавали Мизия, Кубратовият син продължава нападенията си над византийските земи отвъд Стара планина и императорът е принуден да поиска мир. Със сключения договор той предоставя на българите земите на север от планината, а те обещават да не минават повече на юг. Годината е 681 – първата от хилядолетното съществуване на България.  Аспарух управлява 40 години и убеждава всички съседни народи, че новата държава е сила, с която ще се съобразяват и уважават.