(1917 – 2008)

С почти вековния си живот монголският педагог и писател е своеобразна история на образованието и литературата в Монголия. Като млад учител (1935), той съдейства за изграждането на 50 детски училища в областта на град Ховд, преподава език и литература, изследва монголската народна песен, създава съвременна методика, с която се улеснява четенето и разбирането на художествените произведения. През 1958 г. става заместник-министър на образованието, а през 1978 г. защитава докторска степен върху монголския фолклор. Любовта и грижата му към децата намират израз и в книгите, които създава за тях. “Златокосата девойка” и “Черният кон” са вълнуващи истории, в които приказното и реалното се сливат, за да разкажат света на монголското дете така, че то да заобича своя край и неговите родови ценности.

*Автор на барелефа е Бехчет Данаджъ.