(7.12.1909 – 23.7.1942)

Авторът на стиховете “Мъже и жени, народ, ни крачка назад! Ще строим завод за живота!” е закърмен с красотата и силата на Пирин планина. Морето на Варна, където учи за корабен механик, го изкушава с мечтата по далечни хоризонти, а работата във фабриката в Кочериново му разкрива песента на машините. Баща му – войводата Йонко Вапцаров, и майка му Елена предопределят двата основни пътя на съдбата му – борбата за по-добър живот на обикновените хора “от фабрики и канцеларии” и литературата. В дома им отсядат Пейо Яворов и Елисавета Багряна, цар Фердинанд и Борис III, членове на ВМРО и различни интелектуалци. В поезията на Вапцаров говори гражданинът на света, който познава историята, живее с трудностите на настоящето, но знае, че “Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!”. Стихосбирката му “Моторни песни” изказва грубата реалност в поезия за човека, превърнал вярата си в хляб за децата на утрешния ден.

*Бюстът на Вапцаров е дело на художника Владимир Киров, специализиран в живописта и миниатюрата, носител на международни награди от Англия, Канада, Франция, както и на Голямата награда на Международното Биенале за миниатюрни изкуства – Русе, 2011. Живее и работи в гр. Троян.